ПРИСЪДА......
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр.Бургас 03. 04. 2013 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаския апелативен съд наказателна колегия в публичното си съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в следния състав:
при участието на секретаря Елена Павлова и апелативния прокурор Димитър Диамандиев сложи за разглеждане ВНОХД № 254 по описа за 2012 г . докладвано от съдията Асен Гюзелев и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 71 от 12.06.2012 г. г. постановена по НОХД № 122/2012 г. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия Йордан Лечков Янев за виновен в това, че през периода м. август 2008 г .- м. февруари 2010 г . в гр. Сливен, в качеството му на длъжностно лице – кмет на гр. Сливен, нарушил служебните си задължения, визирани в чл.14 ал.2 от Закона за Общинската собственост и чл. 16 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 238/31.07.2008 г. на Общински съвет Сливен, като е предоставил недвижим имот, представляващ част от поземлен имот № 8630/09.01.2006 г., общинска собственост с Акт № 1* за общинска частна собственост, за ползване от ДЗЗД "Хидросистеми" Сливен, "Булгейт" ЕООД, " Еко бул агро ЕООД и "Консорциум ЛТБ – България ХГ" ООД Сливен, без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс и сключи договор за наем, с цел да набави за горните фирми облага и от деянието са настъпили значителни вредни последици за Община Сливен в размер на 671368,80 лв, поради което и на осн. чл. 282 ал.2 вр. ал.1 и с чл.54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
Признал е подсъдимия Лечков за невинен в това, да е извършил деянието по чл. 282 ал.3 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 462 лв по сметка на ЯОС, както и сумата от 742 лв по сметка на СлОП.
Окръжния прокурор гр. Сливен е протестирал присъдата, която намира за неправилна и незаконосъобразна в оправдателната и част, като налице са всички обективни и субективни предпоставки, квалифициращи деянието по чл.282 ал.3 от НК – като особено тежък случай. Предлага присъдата да бъде отменена и постановяване на нова присъда, като подсъдимият Лечков бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 282 ал.3 от НК с налагане на наказание от четири години лишаване от свобода и на осн. чл. 37 ал.1 т.6 от НК бъде лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност за срок от три години, алтернативно присъдата да бъде изменена, с отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК и освобождаването от изтърпяване на наказанието от 2 години и 6 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно или да бъде увеличен размера на наказанието на три години лишаване от свобода с приложението чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.
Недоволен от присъдата е останал и подсъдимия Лечков, който с подадената жалба прави оплаквания, че правните изводи направени от първоинстанционния съд са неправилни и противоречат на събрания доказателствен материал. По делото липсва пряк разпоредителен акт от страна на подсъдимия за допускане на трети лица в имота общинска собственост. Макар и да е знаел и допуснал това нанасяне, той не е бил инициатор, напротив предприел е действия за изваждането на настанените търговски дружества. Имота е бил предоставен за охрана на общинска охранителна фирма и не може да се носи отговорност за действия, които кмета не е осъществил, още по-малко за причинена вреда, чрез пропуснати ползи. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът поддържа частично протеста на СлОП само по отношение на последното алтернативно искане – увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода на три години, с приложение на чл. 66 ал.1 от НК. Намира, че по делото са събрани достатъчни доказателства, че със знанието и устното разпореждане на подсъдимия в процесния имот са допуснати 4 фирми без да се спази законовия ред, с което Общината е понесла щета в размер на 670000 лв, които е можела да реализира като печалба, ако имотът е бил отдаден под наем. Настоява за постановяване на решение в този смисъл.
Бургаският апелативен съд след цялостна проверка за правилността на протестираната и обжалвана присъда съгл. чл.313 и чл.314 от НПК, като взе предвид доводите на жалбоподателя и тези в протеста на СлОП и изслуша становището на прокурора, намира за установено следното:
Първо инстанционният съд в мотивите си към присъдата на първо място е очертал длъжностното качество на подсъдимия като кмет на гр. Сливен през мандат 2003 – 2007 год. и мандат 2007 – 2011 год. като безспорно е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. "б" от НК. В това си качество е ръководел цялата изпълнителна дейност на общината, организирал изпълнението на общинския бюджет, дългосрочните програми и изпълнението на задачите произтичащи от законите, актовете на МС, представлявал е общината пред физически и юридически лица.
Подсъдимият Лечков бил в приятелски отношения със св. Евгени Петров . Първият свидетел Евгени Петров бил управител на "Консорциум ЛТБ – България ХГ" ООД Сливен, като счетоводната дейност на дружеството се извършвала в хотел "Империя" собственост на подс. Лечков. След проведена процедура по ЗОП в края на 2007 г . изпълнението на дейността по сметопочистването и сметоизвозването на отпадъците на територията на Община Сливен било възложено на горното дружество, в което съдружници още били " ЛУКСКОМ " ЕООД Сливен и "Т. Д."ООД Сливен, на които управител бил св. Евгени Петров .
Св. Радостин Русев бил управител на дружество "Булгейт" ООД Сливен, на което били възложени чрез процедура по реда на обявени от Община Сливен обществени поръчки, предимно за строителни дейности.
С акт № 1908/09.01.2006 г. е бил актуван като частна общинска собственост имот № 8630 находящ се в гр. Сливен, който преди това е бил бивше военно поделение на бул."Цариградско шосе." /зенитен полк/. Разположението на имота – в близост до центъра на града, със свободни асфалтирани площи, складови помещения и работилници го правило изключително изгоден за нуждите на ""Консорциум ЛТБ – България ХГ ООД Сливен. Като общинска собственост този имот се охранявал денонощно от общинско търговско дружество "Общинска охрана и СОТ" ЕООД с управител св. Кънев , с която фирма общината имала сключен договор за охрана от 26.09.2007 г.
Във връзка със дейността по сметопочистването и сметоизвозването на отпадъците "Консорциум ЛТБ – България ХГ" ООД Сливен, освен наличната си техника ползвало и техника наета от " Комунални услуги " ЕООД - Сливен в ликвидация, като дружеството се нуждаело от площ и сгради, където да съхранява техниката си и от ремонтна работилница за ремонт и поддръжка на наличните си машини.
Тъй като не разполагали с такава база, св. Евгени Петров , предвид близките си приятелски отношения с подс. Лечков, разговарял по този въпрос в началото на 2008 г . като поискал да настани техника и материали в имота, частна общинска собственост.
Подсъдимия, в качеството си на кмет на Община Сливен дал устно разрешение на св. Евгени Петров. да се настани в охранявания обект. Последния разговарял със св. Кънев , като му обяснил, че лично кмета е дал разрешение за настаняване в обекта. За да прикрие липсата на процедура по отдаването под наем на имота, св. Евгени Петров казал на Кънев, че следва да сключат договор за охрана с "Общинска Охрана и СОТ"ЕООД Сливен, както и по този начин да става заплащането на ел.енергия от тези дружества. На 04.02.2008 г. такъв договор между " Консорциум ЛТБ – България ХГ " Сливен и "Общинска Охрана и СОТ" ЕООД Сливен бил сключен за охранителна дейност.
Това разрешение от страна на подс. Лечков било изцяло в противоречие с изискванията на чл. 8 от ЗОС, където е посочено, че придобиването и разпореждането с имоти общинска собственост се извършва под общото ръководство и контрола на Общинския съвет. Редът за разпореждане с имоти общинска собственост и правомощията на кмета били определени с Наредба на Общинския съвет, приета на 31.07.2008 г.с Решение № 238 на Общински съвет Сливен. Съгл. чл.8 ал.2 от ЗОС в Наредбата се определя реда за предоставяне на имоти общинска собственост. Този ред е заложен и определен в чл.14 от ЗОС. Съгласно този текст и чл.16 от общинската наредба свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост, могат да се отдават под наем от Кмета на общината след провеждане на публичен търг и публично оповестен конкурс, след което се сключва договор за наем с Кмета на общината.
В началото на 2008 г .на територията на общинския имот била допусната техника, контейнери и други материали необходими за дейността на „Консорциум ЛТБ – България ХГ" ООД Сливен, както и неговите работници и служители, без да бъде проведен необходимата процедура и без да бъде сключен договор за наем.
По същия начин се процедирало и по отношение на дружествата, където участие имал св. Русев или негови близки. Последния като управител на"Булгейт" ЕООД и съпруг на св. Русев като управител на " Еко бул агро” ЕООД също имали нужда от имот за складиране на инертни материали за изпълняваната от дружеството ДЗЗД "Хидросистеми" дейност по проекта за водоснабдяването на гр. Сливен, както и техника и посадъчен материал. В разговор с подс. Лечков той отново дал устно разрешение в бившия зенитен полк, сега вече частна общинска собственост да бъдат настанени фирмите "Булгейт" ЕООД, " Еко бул агро”
Така, в края на м.юли 2008 г . със знанието, съгласието и личното устно разрешение па подсъдимия Лечков този общински имот се ползвал от частни търговски дружества, без да е бил проведен търг за отдаване под наем и без да се плаща такъв от дружествата на община Сливен.
Подсъдимия често посещавал територията на бившето военно поделение, напълно съзнавайки нарушенията на нормативните изисквания от една страна, и наличието на специалната цел да облагодетелствува тези дружества с размера на дължимия наем.
В началото на м. февруари 2010 г . отношенията между св. Русев подс. Лечков се влошили. Последния решил да преустанови достъпа до ползвания общински имот от работниците и служителите на свързаните със св. Русев търговски дружества. За тази цел той разпоредил на св. Кънев да изготви докладна записка до него като Кмет на Община Сливен, която му послужила като основание за издаване на заповед, с която горепосочените дружества да освободят общинския терен. С тази заповед - № РД-15-282/19.02.2010 г. подс. Лечков разпоредил на ДЗЗД "Хидросистеми", "Булгейт” ЕООД и "Е. Б. А. ЕООД да освободят поземлен имот 8630 като частна общинска собственост. До края на м. февруари тези дружества напуснали имота, а малко след това и "Консорциум ЛТБ – България ХГ" ООД.
По делото е била назначена съдебна инженерно-техническа експертиза и допълнителна такава, които са дали заключения в два варианта съгласно използваната незастроена площ в процесния имот и дължимата за периода наемна цена, единия от 59051 кв.м. без застроената площ и тази от неизползваните градинки, а втората в размера на 34771 кв.м. В първия вариант размера на дължимия на Община Сливен наем за ползваната площ и сгради за периода 01.08. 2008 г . възлиза на сумата от 904 808,50 лв. и при втория включващ площ, от която е изключена тази заета от инертните материали – от 671 368,80 лв.
Това заключение на експертизата е включило и експертните изводи от извършената геодезическа експертиза.
Първоинстанционният съд не е обсъдил заключението на експертизата в нейния първи вариант за 904 808,50 лв, тъй като за тази сума като наемна цена в обвинителния акт няма обвинение и същото не било и изменено.
Производството по делото се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие съгл. чл.371 т.1 от НПК, където подсъдимият и неговия защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите дали показания в хода на досъдебното производство и пред първоначалното разглеждане на делото в съдебна фаза.
Горната фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел за безспорно установена, съобразявайки се със заключенията на извършените техническа, вкл. и допълнителната и геодезическа експертизи и събраните и приложени по делото писмени доказателства – протоколи, удостоверения, копия от решения, справки и договори. Отделно и много подробно съдът е обсъдил гласните доказателствени средства, показанията на св. Р. , Е. С. , Н. К. , Р. , М. , Т. И. и Й. Р. относно начина на ползването на процесния имот – само с устното разрешение на подсъдимия и без заплащането на какъвто и да е било наем.
Изводите на първоинстанционният съд, че от обективна и субективна страна подс. Лечков е осъществил престъпния състав на чл.282 ал.2 пр.1 и 2 във вр. с ал.1 от НК е правилен и обоснован. Същия в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Сливен е нарушил служебните си задължения, визирани в чл. 14 ал.2 от Закона за общинската собственост и чл.16 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 282/31.07.2008 г, като за времето от м. август 2008 г . до м. февруари 2010 г . в гр. Сливен, предоставил недвижим имот № 8630/09.01.2006 г. общинска собственост на частни търговски дружества без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс и сключи договор за наем. Целта е била да се облагодетелстват тези дружества с наемната цена, като от това са настъпили значителни вредни последици за Община Сливен в размер на 671 368, 80 лв.
Въззивната инстанция не възприема възраженията на защитата, че общината никога преди и а и след инкриминирания период не е реализирала приходи и печалба от този терен, както и не е правила разходи за подобряване на сградите или нещо друго по него. Не е била приемана и стратегия за отдаване под наем и в този смисъл не може да се нанесе вреда чрез пропускане на полза, която била изцяло и само хипотетична. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд. В мотивите към присъдата са изложени подробни и аргументирани съображения защо
съдът не ги възприема. На практика между фирмите ползватели и Общината договор за ползване е бил сключен. Друг е въпросът, че този договор е бил устен, в нарушение на законовите разпоредби и за ползването на вещта не се е заплащала цена. Именно това обаче се явява облагодетелстването на третите лица и вредата за Общината, което изпълва от обективна и субективна страна състава на чл.282 ал.2 от НК, като настъпилите вредни последици са значителни. Правилно съдът е приел, че не е налице квалифициращия признак – особено тежък случай, като деянието не разкрива изключително висока степен на обществена опасност, а такава липсва и за самия деец. Прочее протестът в тази му част не се и поддържа в настоящата инстанция.
При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционния съд много внимателно е обсъдил обществената опасност на деянието, която е висока и засяга значими правно-регулирани обществени отношения свързани с дейността на държавните и обществени институции. Високия размер на причинените вреди е взет предвид в квалификацията на деянието и не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство. От друга страна степента на обществената опасност на самия деец е много ниска. Същия е с чисто съдебно минало, с много добри характеристични данни, известен спортист от близкото минало. Правилно окръжния съд, при превес на смекчаващите вината обстоятелства е наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което е в съответствие с изискванията на специалната и генерална превенция и не са налице основания за изменение на присъдата с увеличаване размера на наказанието. Налице са законовите предпоставки по чл. 66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на това наказание, като представителя на Апелативна прокуратура не поддържа протеста и в тази му част.
Водим от горните съображения и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 71 от 12. 06. 2012 г . постановена по НОХД № 122 по описа на Ямболския окръжен съд.
ПРИСЪДА на
ОКРЪЖЕН СЪД - ЯМБОЛ 12.06.2012 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Йордан Лечков Янев -
роден на 09.07.1967г., българин, български гражданин, живущ Сливен,образование, основно Сливен, неосъждан, ЕГН 670709****,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че през периода м.август 2008 г. -м.февруари 2010 г., в гр.Сливен, в качеството му на д л - Сливен, нарушил служебните си задължения, визирани в чл. 14, ал. 2 от Закона за общинската собственост, и чл. 16 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 238/31.07.2008 г. на Общински съвет Сливен, като е предоставил недвижим имот, представляващ част от поземлен имот № 8630/09.01.2006 г., общинска собственост, с Акт № 1908 за общинска частна собственост, за ползване от ДЗЗД „Хидросистеми " - Сливен, „Булгейт " ЕООД, „Еко бул агро " ЕООД и „К ЛТБ-Б ХГ" ООД гр. Сливен, без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс и сключи договор за наем, с цел да набави за ДЗЗД „Хидросистеми "-Сливен, „Булгейт " ЕООД, „Еко бул агро " ЕООД и „К ЛТБ-Б ХГ" ООД гр. Сливен облага и от деянието са настъпили значителни вредни последици за О - С в размер на 671 368.80 лв., пради което и на основание чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесет дневен срок от връчване съобщението на страните, че е изготвено.
