Доказване на истината за купуването на гласове!!!

Скрита камера на TV7 на кого плати от ВМРО-НИЕ за разкриване начините за купуване на ромски гласове в Сливен!!!

Доброслав Иванов: "Постигнахме целта си"

http://www.vmro-nie.bg/index.php/2011-01-21-20-28-54/item/1484-sliven_fyhjyr67uyjtdy.html

 Прокуратуратата в Сливен се самосезира по репортажа на TV7 за купуване на ромски гласове в ромския квартал "Надежда" и започна проверка.

 

Районната прокуратурата в града се е самосезирала, с оглед изнесените данни от репортажа, за извършено престъпление от общ характер и предстои предварителна проверка по случая, обясниха представителите на държавното обвинение.

Разследването на телевизията показа как няколко ромски лидери обясняват пред съгласилия се предварително да участва в разследването кандидат-кмет от ВМРО-НИЕ Доброслав Иванов, че всеки от тях може да му осигури по 100 гласа.

Предварително екипът под прикритие на телевизията намира един лидер от квартала, който осигурява гласове, а на другия ден останалите сами откриват хората от TV7.

На предишните избори независимият кандидат Галин Кънчев получава най-много ромски гласове. Пред скритата камера ромите признават, че очакват да бъдат посетени и от Кънчев, и от кмета Лечков, и от кандидата от "Съюз за Сливен" Радостин Русев.

Доброслав Иванов разказа, че схемата е предварително да се дадат половината пари, от които 50% вземат тарторите

Районен съд Сливен отложи делото за клевета заведено от общинския съветник Радостин Русев срещу председателя на ВМРО – НИЕ Сливен Доброслав Иванов. Причината за отлагането стана неявяването на тъжителя Радостин Русев и адвокатът му Кирил Цуцов, които предварително бяха депозирали молба, от която става ясно, че са ангажирани по дело в друг съд. В съда днес не се яви и защитата на Иванов, адвокат Стелли Стефанова. Като причина за неявяването и бе посочен ангажимент пред Административен съд Бургас. Делото бе отложено за 21 февруари 2012 г.

Общинският съветник Радостин Русев в тъжбата си пред Районен съд настоява партийният лидер Доброслав Иванов да му заплати парично обезщетение от 100 хиляди лева за нанесени неимуществени вреди ведно със законната лихва. Повод за това искане е излъчен репортаж по TV7 на 4 октомври 2011 г., в който според тъжителя Русев Доброслав Иванов го е обвинил „в лобизъм и в разиграването на търг на гласове на избирателите и по-точно в купуване на гласове”. Към тъжбата на Русев е приложен и диск с копие на част от излъчения репортаж.

Сливенският районен съд призова кандидата за кмет на Сливен от ВЯРА МОРАЛ РОДОЛЮБИЕ ОТГОВОРНОСТ  НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ЗА ЕДИНСТВО ( ВМРО – НИЕ ) Доброслав Иванов

Първо клеветата не е заварено тежко престъпление-„само където губи избиратели”

Второ в предаването не бе разпространена никаква клевета, „а игра на показване кой е кадърен и кой не е в предизборната кампания

По същество няма осъществено престъпление, „само където му се намалиха гласовете и е с по-малко общински съветници от ЛЕЧКОФ”

Николай Бареков и ТV7 спечелиха награда за разследваща журналистика „Скрита камера” на медийния фестивал "Българската Европа",  „Пари има и за тези като ВМРО-НИЕ” вземат!!!

Доброслав Иванов

Уважаеми дами и господа, аз все още не намирам причина това дело да бъде третирано като дело от обществен интерес, в каквото се превърна след редица публикации, но ако се наложи скоро ще отговорим. Второ има една категория хора, включитилно г-н Русев, които са превърнали посещенията си в съда и прокуратурата в хоби.  „Когато разбереш за какво посещава съда и прокуратурата, тогава можи да казваш че е хоби!!!”  Сред тях е и един човек,”Този човек се казва Живко и не ги разделя на бели и  черни овце” който беше в нашата листа и на когото Радото помогна, явно повече, отколкото ние, и го използва като клин за рушене на нашата кампания.  „Живко не греши, а казва това което много други казват за взетите пари, и това все едно и също” Този човек ми довери, „Не ти се довери а каза какво се носи из града, че  пари си взел с този който беше с теб” Радото веднага след репортажа е започнал да разпространява слуха, че съм взел от ТВ 7 5 хиляди лева, без да съм нито взел, нито дал стотинка. Медията ме потърси като кандидат, за който се смята че няма да купува гласове (както е видно не съм в общинския съвет, където по скромното ми мнение некупувалите са единици). Не съм правилния адресат като обвиняем, защото аз дори не съм споменал името на г-н Русев, който е жалбоподателя в съда, в този репортаж. Цитирах други имена като казани от заснетите жители на "Надежда". Защо Радото не съди телевизията или Ромите? Този репортаж не бе планиран в нашата кампания. Потърси ме добър столичен разследващ журналист по препоръки. Този човек не е от тази телевизия, е чакараковеца от пловдивско не е сред любимите ми персонажи, нито ДПС, и Пеевски, като писаха някои. И не на последно място ми връчиха призовка като обвиняем във времето, в което дори според кьопавия избирателен кодекс имам имунитет, освен в случаите на заварено тежко престъпление. Нито едно от тези изречения не представлява лъжа или клевета, които са приоритет на други...
http://www.cross.bg/1256224

Ако някой се е припознал в предизборен финикийски лобизъм, проблемът си е негов. Що се отнася до размера на исканото от „Радото" обещетение в размера на 100 хиляди лева, то това ни се струва много евтино за такъв крупен работодател, бивш изпълнител на спрените отдавна европейски проекти и главен организатор на мимикриращо предизборно формирование, демонстриращо широки предизборни възможности с акцент върху курбана. Що се отнася до делото, то това не е първото политическо дело срещу нас и вярваме, че то ще отпадне, както се случи с подобно, образувано след предишните местни избори, казват още от ВМРО-НИЕ.

Обръщение към не признаващият се за скритата камера Добраслав, ще ме принуди да изкарам на показ факти ако се прави на герой като разследващ журналист с Иван Иванов!!!

Нека читателите да преценят-отворете линка и чуйте записа и презенете!
http://sedmica.sliven.net/index.php?id=52567

Стоп на Лечков да напуща страната!

Забрана на Лечков да напуска България

Какво стана, стана  със забрана на наркомана от страната  да излиза и в затвора той да влиза, а Сливен няма за се  примери че остави той многото крадци.

Октопода на дванайсти  октомври до всички медии разгласи и от текста по-долу разбери!!!

·                                 Внимание!!!-Светлана Лечкова скъпата женичка на Йордан Лечков е закупила четири билети за Сингапур за 20-ти октомври 2011 г. и бягат, който има информация да се обади срещу възнаграждение!!!

·                                 12.10.2011 г.

 

Забраниха на Лечков да напуска България

Героят от САЩ '94 продава хотела си?

Кметът Йордан Лечков е с наложена ограничителна мярка да напуска страната, заяви окръжният прокурор на Сливен Пламен Стефанов.

Забраната е от 17 октомври, но стана известна едва сега, съобщи "24 часа". В неделя в града ще има балотаж между кандидата на БСП Кольо Милев, получил подкрепата на 28,55% от гласувалите, и Йордан Лечков, ГЕРБ, с 26,06%.

“Изумен съм какво става и как става. Никой не ме е уведомил, сега научавам, при това - не от компетентен орган. Нямам представа и заради какво обвинение е тази възбрана”, заяви Лечков.

“Не е задължително той да знае. Ако през това време беше направил опит да премине границата, щеше да разбере. Мярката е предприета във връзка с конкретно дело, но няма връзка с изборите”, обясни окръжният прокурор.

Едновременно с новината за забраната в Сливен плъзна и слух, че семейство Лечкови е обявило за продан хотелски комплекс “Империа” заедно с ипотеката за крупен кредит и сеготви да напуска града, евентуално и страната.

“Как ще продавам, на кого и кой да му даде цената? Давате ли си сметка какво ме питате? И къде ще отивам? Отписахте ме и душата ми вече продадохте”, разгневи се Лечков./БЛИЦ

 

 

ПРИСЪДА

ПРИСЪДА......
Мотиви към присъда № 109/20.09.2011г. по НОХД №          257/2011г.по описа на ЯОС.

Сливенската окръжна прокуратура е предявила обвинение против Йордан Лечков Янков за престъпление по  чл.282 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено, като счита че същото е доказано от обективна и субективна страна от събраните писмени и гласни доказателства. Прави се искане подсъдимия Янков да бъде признат за виновен по обвинението и на същия да му бъде наложено наказание  при условията на чл.54 от НК , от пет години лишаване от свобода , което да изтърпи ефективно.Настоява се на основание чл.37 ал.1 т.6 от НК да бъде лишен за срок от 3 години от заеманата от него длъжност.

Подсъдимият Янков участва в съдебно заседание лично и със защитник - адвокат, чрез който пледира за несъставомерност на деянието както от обективна така и от субективна страна и настоява за постановяване на оправдателна присъда.

За да постанови присъдата си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Йордан Лечков Янков 03г. и през периода 2008г. – 2010г. и към настоящия момент като Кмет на гр.Сливен и Сливенска община той имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”Б” от НК , тъй като изпълнявал ръководна работа , свързана с управление на чуждо имущество /общинско/ в юридическо лице/Община Сливен – съгласно чл.14 от ЗМСМА/.

Подсъдимият Янков е бил в добри приятелски отношения със свидетелите Радостин Русев и Евгени Петров. Свидетелят Петров бил управител на „Консорциум ЛТБ –  България ХГ” ООД. След проведена процедура по ЗОП с Договор от  21.11.2007г. в края на 2007г. изпълнението на дейността по сметопочистването и сметоизвозването на отпадъците на територията на община Сливен и гр.Сливен било възложено на представляваното от свидетеля Петров дружество.

С  акт № 1908/09.01.2006г. /л.14 т.5/ е бил актуван като частна общинска собственост имот № 8630, находящ се в гр.Сливен бул „Бургаско шосе” , който имот е бил бивше военно поделение /бивш зенитен полк/. Този общински имот – частна общинска собственост се намирал в рамките на гр.Сливен, в близост до центъра на града. Местоположението на същия , наред със свободните асфалтирани площи и свободните складови помещения и работилница икономически е бил изключително изгоден за ползване за нуждите на „Е. ЛТБ – България  ХГ”ООД – Сливен. Като частна общинска собственост този имот се охранявал от общинско търговско дружество „ Общинска охрана и СОТ” ЕООД , с управител – свидетелят Николай Кънев, договор за охрана от 26.09.2007г-. /л.17-л.24 том5/. Първоначално по силата на този договор , общинската охранителна фирма е охранявала празната територия и неизползваемите помещения. Обектът бил охраняван от охранители денонощно, като ключове за портала имал само охранителя , който е бил на смяна.

Във връзка с осъществяваната дейност по сметопочистването и сметоизвозването на отпадъците на територията на Община Сливен и гр.Сливен „Е. ЛТБ –  България ХГ” ООД – Сливен освен наличната си техника , е ползвало и техника , наета от „Комунални услуги” ЕООД в ликвидация. Дружеството се нуждаело от площ и сгради , където да съхранява техниката си и ремонтна работилница , където да се извършват ремонти и поддръжка на същата. Това дружество не притежавало необходимата база за да извършва дейността си , поради което управителя на дружеството – свидетеля Евгени Петров в началото на 2008г. разговарял по този въпрос с подсъдимия Янков. Последният дал устно разрешение на свидетеля Петров да се настани в охранявания обект – бивш зенитен полк , частна общинска собственост „ Е. България ХГ” ООД – Сливен. След като получил устно разрешение от страна на подсъдимия Янков, свидетелят Петров разговарял със свидетеля Кънев , на който обяснил , че лично Кмета на гр.Сливен му е дал разрешение за настаняване на управляваното от него търговско дружество в охранявания обект. За да прикрие липсата на процедура по отдаването под наем на имота свидетелят Петров казал на свидетеля Кънев , че следва да сключат договор за охрана с „Общинска охрана и СОТ” ЕООД и по този начин да става заплащането на ел.енергия. В тази връзка на 04.02.2008г. между „Е. ЛТБ –  България ХГ” ООД – Сливен и „Общинска охрана и СОТ” ЕООД бил сключен договор за охранителна дейност / л.9 том5/.

Това устно разрешение на подсъдимия Йордан Лечков Янков е било в кръга на служебната му дейност , но изцяло в противоречие с изискванията на чл.8 от ЗОС , където е посочено , че придобиването , управлението и разпореждането и имоти общинска собственост се извършва под общото ръководство и контрола на Общинския съвет. Редът за разпореждане с имоти общинска собственост и правомощията на Кмета на общината били определени с Наредба на Общинския съвет , приета малко по-късно - 31.07.2008г. с Решение № 238 на Общински съвет Слевен . В тази Наредба приета съгласно чл.8 ал.2 от ЗОС се определя реда за предоставяне на имот общинска собственост.Този ред се определя изначално в чл.14 от ЗОС. Съгласно чл.14 от ЗОС и чл.16 от общинската наредба свободни нежилищни имоти- частна общинска собственост могат да се отдават под наем от Кмета на общината след провеждане на публичен търг и публично оповестен конкурс. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем с Кмета на общината.

В изпълнение на устното разрешение на подсъдимият Янков и в нарушение на горепосочената законова процедура , в началото на 2008г. на територията на общинския имот – частна общинска собственост , е била допусната техника , контейнери и други материали , необходими за дейността на „Е. ЛТБ – България  ХГ” ООД – Сливен както и работници и служители на търговското дружество , извършващи тази дейност , без да бъде проведена необходимата процедура и без да бъде сключен договор за наем.

Свидетелят Радостин Русев , като управител на „Булгей” ЕООД и съпруг на свидетелката Р. ***” ЕООД , също се нуждаел от имот в който да се складират инертни материали за изпълняваната от ДЗЗД „Хидросистеми” дейност по проекта за водоснабдяване на гр.Сливен , както и техника и посадъчен материал на тези дружества. Използвайки приятелските си отношения с подсъдимия Янков ,в началото на 2008г. свидетелят Русев разговарял с него , като му предложил да даде съгласие общинския имот да се използва безвъзмездно  освен от „Е. ЛТБ – България ХГ” ООД – Сливен и за нуждите на „Булгей” ЕООД ,” И.Б.А.” ЕООД и ДЗЗД „Хидросистеми”. При този разговор подсъдимият Янков дал устно  разрешение в бившия зенитен полк – частна общинска собственост да бъдат настанени и фирмите – „Булгей” ЕООД , „И.Б.А.” ЕООД и ДЗЗД „Хидросистеми” и това разрешение , дадено в кръга на служебната му дейност било в нарушение на чл.14 от ЗОС и чл.16 от Наредбата за реда за придобиване , управление и разпореждане с общинското имущество.

След като получил устното разрешение от подсъдимия Йордан Лечков Янков , свидетелят Радостин Русев организирал преместването на използваната от горепосочените дружества техника и складиране на материалите , необходими за осъществяваната от дружествата дейност. Между отделните фирми имало пълно разбирателство относно ползването на имота частна общинска собственост, като към края на месец юли 2008г. съвместно са си организирали и ремонтна работилница , в която се извършвали ремонтни дейности на техниката на всички дружества. Работилницата се помещавала в едноетажна сграда , състояща се от няколко самостоятелни помещения , със самостоятелни входове и два канала за ремонт на автомобили и автомивка . В сервиза работели трима механика с ръководител свидетелят Радостин Русев. В имота освен техниката били складирани огромни количества инертни материали , тръби , посадъчен материал , контейнери за смет. В двора на този общински имот в края на месец юли 2008г. работели значителен брой работници и служители , които паркирали личните си автомобили пред входа на бившето поделение , през делничните дни постоянно се движела техника , а през почивните дни тази техника била паркирана в имота частна общинска собственост. Така в края на месец юли 2008г. със знанието , съгласието и личното устно разрешение на подсъдимия Йордан Лечков Янев този общински имот се  ползвал от частни търговски дружества , без да е бил проведен търг за отдаване  под наем и без да се плаща дължим наем от дружествата на община Сливен.

Подсъдимият често посещавал територията на бившето военно поделение във връзка с дейността на тези дружества , съзнавайки че в нарушение на нормативните изисквания той е допуснал в този общински имот да се настанят частни дружества , като това било направено от него със специална цел – да облагодетелства тези частни търговски дружества с размера на дължимия от тях наем.

В началото на месец февруари 2010г. отношенията между подсъдимия Йордан Лечков Янев и свидетеля Радостин Русев се влошили. По повод на това подсъдимия решил да преустанови достъп до ползвания общински имот на работници и служители на свързаните със свидетеля Русев дружества. С оглед на това до края на месец февруари от обекта е следвало да бъдат изнесени складираните от „Б.” ЕООД , ДЗЗД „Хидросистеми” и „И.Б.А.” ЕООД материали и да се премести принадлежащата им техника.

За тази цел подсъдимият Янев указал на свидетеля Кънев да изготви докладна записка до него като Кмет на гр.Сливен , която да послужи като основание за издаване на заповед горепосочените дружества да освободят общинския терен. В докладната записка /л.79 том.5/ , свидетелят Кънев докладвал на подсъдимия Янков , като е посочил , че фирмите са настанени под предлог , че принадлежат на „Евгени Петров ЛТБ – Б.  ХГ” ООД – Сливен. На основание на тази докладна записка  подсъдимият Янков в качеството си на Кмет , е издал Заповед № РД-15-282/19.02.2010г. , с която е разпоредено на ДЗЗД”Хидросистеми” , „Булгей” ЕООД и „И.Б.А.” ЕООД да освободят поземлен имот 8630- частна общинска собственост. В тази заповед не бил посочен „Е. ЛТБ – Б. ХГ”ООД – Сливен. До края на м.февруари 2010г. посочените търговски дружества напуснали имот № 8630 – частна общинска собственост , а малко след това и „Е. ЛТБ – Б. ХГ” ООД – Сливен.

Видно от изслушаната , приета и неоспорена инженерно-техническа експертиза възможната за използване незастроена площ в процесния имот е 59 051 кв.м. без застроената площ и тази от неизползваните градинки. Видно от заключението но назначената изслушана и приета в съдебно заседание допълнителна съдебно-техническа експертиза размерът на дължимия на община Сливен наем за ползваната свободна площ и сгради за периода от 01.08.2008г. до 28.02.2010г. възлиза на 904  808,50 лева.

Видно от свидетелството за съдимост , подсъдимият Йордан Лечков Янков е неосъждан.

 Горната фактическа обстановка , съдът приема за установена от показанията на свидетелите Е.С.П., Й.П.Ж. , Х.Д.К., Й.Д.Р., П. Н. С., Т.Л.И. , Р.И.Р., М.В.М. , Р.Д.Р., Н.П.К., Д.Г.К., И.З.П., П.И.Д. , Е.Д.П., К.Г.Д. , В.И.Р., Т.Г.К.,П.М.К. и от приложените по делото писмени доказателства. Подсъдимият не дава обяснения свързани с предявеното срещу него обвинение.

От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият Йордан Лечков Янев е осъществил с деянието си както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.282 ал.2  вр. с ал.1 от НК , тъй като  през периода м.  август 2008г. – месец февруари 2010г. в гр.Сливен , в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр.Сливен нарушил служебните си задължения , визирани в чл.14 ал.2 от Закона за общинска собственост и чл.16 от Наредба за реда за придобиване , управление, и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 238/31.07.2008г. на Общински съвет Сливен , като е предоставил недвижим имот , представляващ част от поземлен имот № 8630/09.01.2006г. представляващ общинска собственост , актуван с Акт № 1908 за общинска частна собственост за ползване от ДЗЗД „Хидросистеми” –Сливен, „Булгей” ЕООД , „И.Б.А.” ЕООД и „Консорциум ЛТБ – България ХГ” ООД – Сливен без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс и сключи договор за наем с цел да набави за ДЗЗД „Хидросистеми” –Сливен, „Булгей” ЕООД , „И.Б.А.” ЕООД и „Консорциум ЛТБ – България ХГ” ООД – Сливен облага и от това са настъпили значителни вредни последици за община Сливен в размер на 904 808,50лв.

Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна страна.  Предмет на престъплението са обществените отношения  свързани с нормалното функциониране на държавните органи и обществени организации. Подсъдимият Йордан Лечков Янков съзнателно е нарушил чл.14 ал.2 от ЗОС и чл.16 от Наредбата за реда за придобиване , управление и разпореждане с общинско имущество , тъй като без да е проведен публичен търг или публично оповестен конкурс и без да е сключил договори за наем устно е разрешил на Свидетелите Радостин Русев и Евгени Петров да разположат в имот № 8630 – частна общинска собственост  частните търговски дружества - ДЗЗД „Хидросистеми” –Сливен, „Булгей” ЕООД , „И.Б.А.” ЕООД и „Консорциум ЛТБ – България ХГ” ООД – Сливен през периода август 2008г. – февруари 2010г. Извършените нарушения от страна на подсъдимия Янков по чл.14 ал.2 от ЗОС и чл.16 от посочената общинска наредба са в пряка причинна връзка с настъпилите значителни вредни последици за община Сливен в размер на 904 808,50лв. – неполучени наеми от търговските дружества за посочения период от време за ползването на  имот- частна общинска собственост.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл и специална цел, тъй като подсъдимият Йордан Лечков Янков е съзнавал че с действията си по разпореждане еднолично с имот № 8630 – частна общинска собственост е нарушил чл.14 ал.2 от ЗОС и чл.16 от Общинската наредба и облагодетелствал четирите частни търговски дружества – ДЗЗД „Хидросистеми” –Сливен, „Булгей” ЕООД , „И.Б.А.” ЕООД и „Консорциум ЛТБ – България ХГ” ООД – Слевен , като причинява на община Сливен значителни вредни последици.. Прекият умисъл и специалната цел се извличат от обективните действия по разпореждането с общинско имущество от страна на подсъдимия , давайки устно разрешение за ползването на имота частна общинска собственост.

Съдът призна подсъдимият Йордан Лечков Янков за невиновен по обвинението по чл.282 ал.3 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение. Безспорно в конкретния случай се касае за деяние с изключително високата степен на обществена опасност предвид високата стойност на причинените вреди за община Сливен в размер на 904 808,50лева , но от друга страна се отчете факта , че подсъдимият като личност не се отличава с изключителна степен на обществена опасност. Същият е с чисто съдебно минало. Касае се за две нарушения по ЗОС и Общинската Наредба които са в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици.

Относно предявения граждански иск за имуществени вреди  от Община Сливен , чрез юрисконсулт Р. срещу Подсъдимия Йордан Лечков Янков в размер на 671 368,80лв, съдът счита , че същият е основателен и доказан по размер. Съдът уважи иска в този размер , независимо от изменението на обвинението на „значителни вредни последици в размер на 904 808,50лв. предвид обстоятелството , че община Сливен не направи искане за изменение на иска в посочения по-голям размер.

 Относно вида и размера на наложеното наказание:

Съдът наложи на подсъдимия Янков наказание при условията на чл.54 от НК като го осъди на три години лишаване от свобода.  При определяне на наказанието се взеха предвид от една страна изключително високата степен на обществената опасност на деянието обуславяща се от динамиката на този вид престъпления за страната. От друга страна като смекчаващо вината обстоятелство се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. ,

Съдът приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от пет години, тъй като счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно наложеното  наказание.

Съдът не постанови лишаването от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК , тъй като и без лишаването от права биха се постигнали целите на чл.36 от НК.

Съдът осъди подсъдимият Йордан Лечков Янков да заплати направените по делото разноски в размер на 742 лв. по сметката на СлОП и 310 лв. по сметката на ЯОС , бюджет на съдебната власт , както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди в размер на 26 855лева.

Причините за извършване на деянието са незачитане на установения правов ред в страната.

 По изложените по - горе съображения съдът постанови присъдата си.

П Р И С Ъ Д А

№ 109                                   20. 09 .2011 година                      град Ямбол

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд,                            V-ти   Наказателен състав

На  двадесети септември                                                         2011 година

В публично заседание в следния състав:

                                               

                          

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

                                              

                     СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. АНТОАНЕТА НАЧЕВА                                                                                   

          2. СЛАВ Г.

Секретар Т.Х.

Прокурор Пл.Стефанов

Като разгледа докладваното от съдия И.

НОХД № 257 по описа на 2011 година.

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА   подсъдимия Йордан Лечков Янков – роден на 09.07.1967г българин „не се знае”, жител с. „Воденичяне”, с в. О., ж., Кмет на гр.Сливен, н., ЕГН 09.07.1967***

За ВИНОВЕН в това, че през периода м.август 2008г. – м.февруари 2010г. в гр.Сливен, в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр.Сливен нарушил служебните си задължения, визирани в чл.14 ал.2 Закона за общинската собственост и чл.16 от Наредба за реда за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 238/31.07.2008г. на Общински съвет-Сливен, като е предоставил недвижим имот, представляващ част от поземлен имот № ***/09.01.2006г. представляващ общинска собственост, актуван с Акт № *** за общинска частна собственост за ползване от ДЗЗД „Хидросистеми”-Сливен, „Булгей” ЕООД, „И.Б.А.” ЕООД и „Консорциум ЛТБ  България ХГ” ООД – Сливен, без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс и сключи договор за наем с цел да набави за ДЗЗД „Хидросистеми Сливен, „Булгей” ЕООД, „И.Б.А.” ЕООД и Консорциум.ЛТБ- България ХГ” ООД – Сливен облага и от това са настъпили значителни вредни последици за Община-Сливен в размер на 904 808,50 лв., поради което и на основание чл.282 ал.2, във вр. с ал.1, вр. с чл.54 НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода”.

На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ  ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия Янков, с установена по делото самоличност ЗА НЕВИНОВЕН в това да е извършил деянието по чл.282 ал.3 НК, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

ОСЪЖДА подсъдимия Янков, с установена по делото самоличност да заплати на  гражданския ищец Община-Сливен сума в размер на 671 368,80 лв., представляващи предявен граждански иск за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането на 28.02.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия Янков, с установена по делото самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 742 лв. по сметка на СлОП и 310 лв. по сметка на ЯОС, бюджет на Съдебната власт, както и ДТ в размер на 26 855 лв.

 ПРИСЪДАТА   подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок пред Апелативен съд- гр. Бургас.

                                         http://www.agencia-sliven.com/index.php?id=48171

                                                           Изготвил: jivko

Болните на съд , за да БЪДАТ излекувани !!!

ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ!!!

РЕШЕНИЕ № 

гр. С., 25.02.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

при секретаря М. Л., като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 64 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.286 чл. 287 от ТЗ с цена съответно в размер на 26000 лв. предявен първоначално като частичен, а в последствие по реда на чл. 214 от ГПК – за пълния размер от 208310.84лв., както и за 1650лв. на същото правно основание, заедно с искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД  върху претендираните главници считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба на „Бул-Гейт” ЕООД се твърди, че с ответника – „Консорциум ЛТБ – България ХГ” ООД са в търговски отношения, във връзка с които ищецът е извършил услуги за предоставяне под наем на машина за почистване – „метачка”, както и услуги с механизирана техника, изразяващи се в товарене с фадрома и извозване със самосвал на отпадъци до сметището в с. Сотиря, общ. Сливен. Твърди се, че задълженията са изпълнени точно, за удостоверяване на което са съставени съответните документи, но ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на цената на извършените услуги. За извършените услуги и възникналите задължения е извършено надлежно осчетоводяване и са издадени съответните първични счетоводни документи за периода 04.02.2008 – 01.12.2008г. относно наем на машина за почистване – описани подробно в исковата молба и за периода 31.03.2008г. – 16.01.2009г. относно извършените услуги с механизирана техника.

Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 208310,84лв. представляваща неплатена цена за извършени услуги с механизирана техника, както и сумата от 1650лв., представляваща цена за предоставена под наем машина – „метачка” за посочения периоди, ведно със законната лихва върху посочените главници считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се плащанията на деловодните разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба и с оглед предоставената възможност не посочва и не доказва наличието на особени и непредвидени обстоятелства като причина за това.

С определението си по чл.374 ал.1 от ГПК съдът прие, че предявените искове са допустими, което се оспорва от ответника без да навежда доводи и аргументи във връзка с това възражение.

В съдебно заседание ищецът чрез представител по пълномощие – адв. Ц. *** поддържа предявените осъдителни искове на посочените в исковата молба фактически обстоятелства.

За ответника в съдебно заседание се явява представител по пълномощие - адв. Ш. от АК - Сливен, която оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното:

Страните по делото са търговци и не се спори, че помежду им съществуват търговски отношения. Търговската легитимация на страните и включването на описаната в исковата молба търговска дейност – вписана изрично  за ответника, се установява от извършената в електронния ТР справка.

С исковата молба ищецът представя, 11 бр. фактури с №125/04.02.2008г.; № 134/04.03.2008г.; № 136/01.04.2008г.; № 170/07.05.2008г.; № 174/02.06.2008г.; № 143/01.07.2008г.; / 150/01.08.2008г.; № 157/01.09.2008г.; № 164/01.10.2008г.; № 238/03.11.2008г. и № 198/01.12.2008г., издадени всяка за 150лв. с вкл. ДДС като наем за предоставено в полза на ответника възмездно ползване на машина за почистване „метачка” по договор за ДМА. Освен тях са представени и следните фактури, с които са осчетоводени различни стопански операции свързани с товарене и извозване на отпадъци а именно: № 127/29.02.2008г. за 36771.23лв. с вкл. ДДС; № 128/31.03.2008г. за 6303.36лв. с вкл. ДДС; № 129/31.03.2008г. за 16503.36лв. с вкл. ДДС; № 132/30.04.2008г. за 15729.02лв. с вкл. ДДС; № 141/30.05.2008г. за 15801.02лв.; № 177/30.06.2008г. за 13394.69лв. с вкл. ДДС; № 149/31.07.2008г. за 15678.37лв.;№ 155/29.08.2008г. за 19017.19лв. с вкл. ДДС№ 163/30.09.2008г. за 14294.69лв. с вкл. ДДС; № 235/31.10.2008г. за 14330.69лв. с вкл. ДДС; № 197/28.11.2008г. за 14342.69лв. с вкл. ДДС; № 269/30.12.2008г. за 14654.69лв. с вкл. ДДС; № 331/16.01.2009г. за 7489.34лв. с вкл. ДДС.

По искане на ищеца за установяване факта на изпълнението на задълженият за предоставяне на услугите по събиране и извозване на отпадъци на територията на Община Сливен – осчетоводени от ищеца като подлежащи на плащане, по делото е разпитан св. П. К., за когото не са налице данни за заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, която да дискредитира показанията му. От тях се установява, че през 2008г. до м. септември 2010г. свидетелят е изпълнявал длъжността административен технически директор – по ведомост „управител чистота”. В същия период ответникът е имал задължения по договор с Община Сливен (това е и основния предмет на дейност на дружеството посочен в ТР) за почистване, събиране и извозване на отпадъци, чието изпълнение е обезпечавано чрез ползването на специализирана механизирана техника, както на ищеца, така и на други физически и юридически лица. Ищецът е осигурявал основно сметопочистването, товаренето с фадрома и извозването със самосвали до регионално депо „Сотиря”. Договарянето е било устно с цел бързина в осигуряването на механизацията при конкретна необходимост, като търговските отношения между двете дружество по този начин са продължили до лятото на 2009г.

Относно съществуването на търговските сделки и изпълнението на задълженията на ищеца по тях във връзка с издадените фактури по делото е ангажирана и счетоводна експертиза, във връзка с която в.л. Д.Я.Г. – М. въз основа на представените по делото писмени доказателства и след проверка на счетоводните записвания при двете дружества дава заключение, че представените по делото фактури за задължения на ответника в размер на 1650лв. за наем на почистваща машина и 208310.84лв. за извършени услуги с механизирана техника – представени с исковата молба, са били приети от ответника. Задълженията в еднакъв размер са осчетоводени от ищеца като неплатени задължения на клиенти (сметка 411), а от ответника  - като не платени задължения към доставчици. Вещото лице дава заключение за редовност при воденето на счетоводните и търговски книги, като в с.з. пояснява, че са описани в дневниците и са включени в сделките за покупко-продажба по ДДС, но и при двете дружества липсват данни за извършени плащания.

С огледи заключението на вещото лице на основание чл. 55, ал. 1 от ТЗ и съгласно чл. 182 от ГПК в отношенията между страните осчетоводяването на издадените фактури следва да се кредитира в полза на ищеца относно въпроса за съществуването на търговските отношения. От друга страна с оглед факта на приемането на фактурите – осчетоводени при спазване на принципите залегнали в чл. 4, ал. 1 и ал.3 от ЗСч, съпоставени с данните от показанията на разпитания свидетел, които са в съответствие с останалите данни по делото относно предмета на търговска дейност, естеството на търговските отношения и начина на установяване и осъществяване, по делото следва да се приеме за доказано и точното и качествено изпълнение на насрещните задължения по осъществяване на осчетоводените стопански операции.

Въз основа на така установената от настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

Предявените права са за неизпълнение на парични задължения по търговски отношения между страните за извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване – в размер на 208310.84лв. както и наем на специализирана машина за почистване в размер на 1650лв., предоставени от ищеца  в периода м. март 2008г. – м. януари 2009г. по възлагане от ответника във връзка със задължения на последния по договор с Община Сливен за поддържане на чистота, като се претендира и обезщетение за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите

Предявените главни искове се квалифицират по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съгласно чл. 288 във вр. с чл. 286 и чл. 287 от ТЗ и акцесорните – по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Сделките се определят като търговски съгласно чл. 286 ал.1 от ТЗ и за тях намират приложение разпоредбите на ТЗ, като извън особените разпоредби от раздел І, гл. ХХІІ от ТЗ съгласно чл. 288 от ТЗ следва да намерят приложение разпоредбите на гражданското законодателство.

Съгласно нормата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ действителността на търговските сделки е обусловена от особена писмена форма само, когато това е предвидено в закон, каквото изискване не е налице за дейността – предмет на търговските отношения между страните във връзка с претендираните плащания. Наличието на посочените в исковата молба търговски отношения, свързани с предоставянето на услуги и ползването на машини за поддържане на чистота, сметоизвозване и сметосъбиране, се доказа в процеса по правилата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ и чл. 182 от ГПК с оглед представените и неоспорени в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК фактури, съобразно извода за редовно водене на счетоводните и търговски книги при двете дружества според неоспореното заключение на вещото лице Д. Г. – М.

Представените фактури представляват частни свидетелстващи документи, изготвени от страната, която се ползва от тях, относно наличието на посочената в тях стопанска операция. Кредитирането им като счетоводни документи е обусловено съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК от факта на редовно воденото от страната счетоводство, който безусловно се установява от заключението на в.л. Д. Г. - М.. В посочения смисъл фактурите представляват доказателство за търговските сделки, като основание за извършване на плащане по тях е изпълнението от страна на техния издател на насрещните задължения по посочените и описани в тях стопански операции.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не се възползвал от възможността да оспори твърдението на ищеца в исковата молба за наличието на точно изпълнение в търговските отношения. Факта на изпълнението на задълженията и тяхното естество се потвърждава от показанията на разпитания св. П. К.. Изводът относно изпълнението на задълженията на ищеца по осчетоводените стопански операции се подкрепя същевременно и от факта на насрещното осчетоводяване на паричните задължения по тях който факт, с оглед на установената чрез заключението по счетоводната експертиза редовност при воденето на търговските книги, служи като доказателство в полза на страната, претендиращата изпълнение на осчетоводените парични задължения.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената главница. В отклонение от разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД чл. 294, ал. 1 от ТЗ предвижда задължение за лихва между търговците освен, ако между тях е уговорено друго, като липсва доказателства за други уговорки.

Съобразно основателността на предявените искове съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи и претенцията на ищеца за разноски в размер на 9413.44 лв.

От страна на ответника не  предявено искане за присъждане на разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ ЛТБ – БЪЛГАРИЯ ХГ” ООД, ЕИК 119678891, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.Г.” бл. *, вх. „*”, ап. № * да заплати на „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД, ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.” бл. № *, вх. „*”, ап. № * и съдебен адрес – чрез адв. К.Ц. ***  с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „Р.Д.” № *, офис №* сумата 208310.84лв. (двеста и осем хиляди триста и десет лева и 84 ст.), представляваща неплатен цена на предоставени услуги по сметосъбиране и сметоизвозване със специализирана техника в периода м. февруари 2008г. – м. януари 2009г., както и сумата от 1650 (хиляда шестстотин и седемдесет лева), представляваща наемна цена за ползване на машина за почистване в периода м. февруари 2008г. – м. декември 2008г., както и законната лихва върху главниците от 208310.84лв. и 1650лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ ЛТБ – БЪЛГАРИЯ ХГ” ООД, ЕИК 119678891, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.Г.” бл. *, вх. „*”, ап. № * да заплати на „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД, ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.” бл. № *, вх. „*”, ап. № * и съдебен адрес – чрез адв. К.Ц. ***  с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „Р.Д.” № *, офис №* сумата 9413.44лв. (девет хиляди четиристотин и тринадесет лева и 44 ст.) представляваща деловодни разноски.

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 19

гр.С., 20.05.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

               СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на втори май през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при участието на секретаря М.Л.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ *5 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

               При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД – Сливен срещу „ЛУКСКОМ” ЕООД – Сливен, в която се твърди, че ищецът, в качеството на „Заемодател" е сключил на 26.05.2008 година с ответното дружество, в качеството му на „Заемополучател" договор за заем, по силата на който е поел задължението да предоставим парична сума в размер на 400 000 лева със срок на връщане на сумата до 31.12.2008 година и с лихвен процент в размер на 9 % годишно върху остатъчния размер на главницата, като олихвяването се извършва ежемесечно.

Задължението за предоставяне на сумата ищецът изпълнил точно.

На 24.07.2008 година ответното дружество е възстановило част от заемната сума в размер на 150 000 лева, с която е била погасена главницата по заемната сума до размера на сумата от 250 000 лева. Ответното дружество не изпълнило задължението си по чл. 5 от сключеният Договор и не върнало останалата част от дължимата сума на падежа на задължението. Съобразно правилата на чл. 11 от договора, при невръщане на дължимата сума в уговорения срок заемателя в лицето на ответника дължи неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден, но не повече от 500 лева на ден. Твърди се, че към настоящият момент дължимата неустойка върху неиздължената част от главницата възлиза на 140 000 лева, считано от 01.01.2009 година до 15.07.2010 година, или общо за 560 дни закъснение, както и дължима месечна договорна лихва съгласно чл.4 от договора в размер на 12 187.50 лева за периода от 01.01.2010 година до 15.07.2010 година върху останалата част от главницата в размер на 250 000 лева, или към датата на подаване на настоящата молба общата дължима сума по Договора за паричен заем възлизала на 407 680 лева.

Тъй като ответното дружество е в забава в изпълнение на основното си задължение за връщане на дадената в заем парична сума и няма намерение да изпълни задължението си, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответното дружество "ЛУКСКОМ" ЕООД да заплати на "БУЛ - ГЕЙТ" ЕООД следните суми :

1.   сумата 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, претендирана и предявена като частичен иск от сумата 250 000 лева и представляваща дадена в заем парична сума ;

2.   сумата 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, претендирана и предявена като частичен иск от сумата 140 000 лева и представляваща уговорена с договора за заем поденна неустойка за неизпълнение на задължението за връщане в срок на дадената в заем парична сума ;

3. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, претендирана и предявена като частичен иск от сумата 12 187.50 лева, представляваща уговорената с договора за заем месечна договорна лихва за периода от 01.01.2010 година до 15.07.2010г. включително.

4.   законовата лихва върху претендираните главници от подаване на настоящата молба до окончателното плащане ;

Претендира се заплащане от ответника всички направени съдебни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, в който се заявява, че същия не оспорва изложеното от фактическа страна в исковата молба, нито оспорва представените от ищеца документи. Признава, че дружеството-ответник е получило от дружеството-ищец договорената заемна сума в размер на 400 000 лв, като към момента на депозиране на исковата молба непогасената част от главницата е в размер на 250 000 лв.

Твърди се още, че чрез Анекс от 30.12.2008год. към Договор за заем от 26.05.2008год., „БУЛ-ГЕЙТ" ЕООД гр.Сливен, чрез своя управител Радостин Д. Русев и "ЛУКСКОМ" ЕООД гр.Сливен, чрез своят управител Евгени Д.Пенев, са постигнали споразумение за изменение в клаузата на чл.5 от договора за заем, като са променили крайният срок на връщане на заемната сума от 31.12.2008год. (тридесет и първи декември две хиляди и осма година) на 31.12.2013год. (тридесет и първи декември две хиляди и тринадесета година). Промененият актуален към момента текст на чл.5 от договора за заем от 26.05.2008год. гласи: „чл.5. Заемателят се задължава да върне на заемодателя наведнъж или на части заемната сума, в срок до 31.12.2013год..". Като доказателство представят Анекс от 30.12.2008год. към Договор за заем от 26.05.2008год.

Оспорва се основателността на предявите искове, като се твърди, че задължението на заемополучателя по договора за заем от 26.05.2008год. за връщане на заемната сума, не е изискуемо към момента на депозиране на исковата молба и към момента на подаване на настоящия отговор. Чрез Анекс от 30.12.2008год. към Договор за заем от 26.05.2008год., страните по заемното правоотношение са постигнали договореност непогасената част от главницата да бъде върната от заемателя „Лукском" ЕООД в срок до 31.12.2013год., т.е. към настоящия момент не е налице неизпълнено изискуемо задължение на дружеството-ответник. Доколкото заемателят „Лукском" ЕООД не е изпаднал в забава по отношение изпълнение на главното си задължение за връщане на главницата, липсва фактически състав за ангажиране на отговорността му за заплащане на неустойка по чл.11 от договора за заем от 26.05.2008год. Сочи се, че чрез анекса от 30.12.2008год. не е променена разпоредбата на чл.11 в частта и за датата, след която неустойката е дължима. Това несъответствие между датите на изискуемост на главницата по чл.5 от договора за заем и датата на изискуемост на неустойката по чл.11 от договора за заем, се дължало на технически пропуск. Несъответствието обаче не водело до дължимост на неустойка по чл.11 от договора за заем, тъй като съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В конкретния случай неизпълнение за връщане на заемната сума няма и такова не може да има до 31.12.2013год., поради което неустойка до тази дата била  недължима.

По делото е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, в която се заявява, че се оспорват твърденията, изложени в отговора на ответника относно съществуването на анекс към договора за паричен заем от 26.05.2008г. Този анекс не бил подписван от представител на ищцовото дружество и в този смисъл не обвързвал правната му сфера. Заявява се, че подписа положен на позиция „заемодател” в представения анекс не е на посоченото лице Р.Р. – управител на дружеството, към момента на сключване на анекса. Оспорва се истинността на анекса.

В допълнителен отговор, ответника заявява че ще се ползва от представеното писмено доказателство. Навежда доводи за неговата автентичност.

В с.з. ищецът, чрез процесуален представител поддържа заявените искови претенции и моли съда да постанови решение с което уважи същите.

В с.з. ответникът, чрез процесуален представител оспорва исковите претенции като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Поддържат се изложените подробни аргументи в отговорите на исковата молба.

В с.з., проведено на 02.05.2011г., по искане на ищеца е допуснато увеличение по размер на исковите суми, както следва :

-   относно претенция за връщане на дадената в заем парична сума увеличение от 26 000лева на 250 000 лева;

- относно претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за връщане в срок на дадената в заем парична сума – увеличение от 26 000лева на 140 000 лева;

- относно претенцията за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем парична сума под формата на месечна договорна лихва – увеличение от 1 500 лева на 12 187.50 лева.

              След анализ на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

              На 26.05.2008год. между „БУЛ - ГЕЙТ" ЕООД гр.Сливен, в качеството му на „Заемодател" и "ЛУКСКОМ" ЕООД гр.Сливен, в качеството му на „Заемател" е сключен договор за заем на парична сума в размер на 400 000 лв., с краен срок на връщане на заемната сума — 31.12.2008год.

              Съгласно сключения договор от 26.05.2008г. ищцовото дружество на 26.05.2008г. по банков път от разплащателната си сметка превежда на ответника размера на паричния заем от 400 000 лева.

              В счетоводството на двете страни, размера на предоставения заем по сключения на 26.05.2008г. е осчетоводен, съгласно изискванията на НСС и ЗС.

              На 24.07.2008год. Заемополучателят "ЛУКСКОМ" ЕООД гр.Сливен с банково бордеро е възстановил част от заемната сума в размер на 150 000 лв., като размерът на непогасената част от главницата след тази дата е 250 000 лв.

               На падежа - 31.12.2008год., "ЛУКСКОМ" ЕООД не е изпълнил договорното си задължение за възстановяване на пълния размер на главницата, което свое задължение той не е изпълнил и до настоящия момент.

               Съобразно уговореното чрез разпоредбата на чл.11 от договора за заем от 26.05.2008год., в тежест на Заемополучателя е да заплати на заемодателя неустойка за периода от 01.01.2009г. – 15.07.2010г. включително, възлизаща на 140 000 лева – начислена по начин, отразен в договора и раздел ІV от експертизата.

                Заемателят "ЛУКСКОМ" ЕООД не е изпълнил и договорното си задължение за заплащане на договорни лихви поето от него чрез разпоредбата на чл.4 от Договора за заем, което задължение за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г. включително, изчислена според уговорения в договора начин и раздел ІV на експертизата, възлиза на 12 187.50 лева.

Ответника се е позовал на приложения по делото анекс и е спрял по - нататъшното обслужване на паричния заем.

По делото е назначена единична и тройна съдебно – почеркова експертиза на подписа положен на позиция „заемодател” в представения анекс от 30.12.2008г. Изготвената еднолична съдебно – почеркова експертиза е представила заключение, че положения подпис принадлежи на управителя на ищцовото дружество, към този момент Радостин Русев. Представената по делото тройна съдебно – почеркова експертиза сочи, че положения подпис не принадлежи на посоченото лице, като са използвани по – широк обем сравнителни образци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства, които като годни, относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка по спора, кредитира изцяло. Съдът даде вяра и на назначените по делото СИЕ и тройна Съдебно – Почеркова експертиза, като изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

     При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

     Същите са допустими, с оглед активната и пасивна легитимация на страните по делото. Категорично се установи, че положения подпис на представения по делото анекс от 30.12.2008г. на позиция „Заемодател” не принадлежи на действащия, към момента на сключването му, управител на ищцовото дружество Радостин Русев. Поради това представения анекс не обвързва правната сфера на ищцовото дружество. Към настоящия момент вземането по предоставения заем е с настъпил падеж, респ. изискуемо.

    Правните действия по договора за заем на намерили вярно отражение в счетоводствата на двете страни, т.е. стопанските операции, отразени в договора впоследствие са отразени и в счетоводствата и на двете страни по делото. При това положения съгласно чл. 55, ал.1 от ТЗ и чл.182 от ГПК следва да се приеме за доказано осъществяването на сделката и наличие на задължения по нея. Безспорно ищцовото дружество е изпълнило задължението си и предоставило в заем договорената сума от 400 000 лева. След извършено частично плащане от страна на ответника, остатъкът от дължимата главница възлиза на 250 000 лева. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

    По отношение за заплащане на неустойка, визирано в чл.11 от сключения между страните на 26.05.2008г. Договор, претенцията се явява основателна.Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В конкретния случай е налице неизпълнение на главното задължение за връщане на заемната сума в пълен размер до определен срок. Изрично страните са договорили начина на изчисляване на размера на неустойката при неизпълнение на това задължение. Съобразявайки се с договореното, вещото лице е посочило размер на дължимата за периода от 01.01.2009г. до 15.07.2010г. неустойка от 140 000 лева. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

    Претенцията на заплащане на договорената в чл.4 от Договора за заем месечна лихва за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г. е основателна. Страните изрично са уговорили размера от 9 % и начина на начисляване - ежемесечно – всеки последен ден от месеца, при което става дължима. За претендирания период от 01.01.2010г. до 15.07.2010г. вещото лице, сочи че дължимата лихва възлиза на сумата от 12 187.50 лева, като до този размер и претенцията следва да бъде уважена.

    Предвид изхода на спора,  осн. чл. 78 ГПК, следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на направените от него деловодни разноски, съгласно представения списък с включени банкова такса превод, в общ размер на 18 682 лева.

     Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на С.ски Окръжен съд

                                          Р  Е  Ш  И

ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град С., ж.к. „Д." № *-*-*, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляваща дадена в заем сума, съгласно сключен между страните договор от 26.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град С., улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град С., ж.к. „Д." № *-*-*, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер от 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева, представляваща договорена неустойка за неизпълнение на главното задължение за периода от 01.01.2009г. до 15.07.2010г. по договора за заем, сключен между страните на 26.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

     ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град С., улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град С., ж.к. „Д." № *-**, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер от 12 187.50 лева, представляваща договорена месечна лихва върху заетата сума, по сключения на 26.05.2008г. между страните Договор за заем, дължима за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г.

    ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен, улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен, ж.к. „Д." № *-*-*, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер на 18 682 лева, представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.