Болните на съд , за да БЪДАТ излекувани !!!

ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ!!!

РЕШЕНИЕ № 

гр. С., 25.02.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

при секретаря М. Л., като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 64 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.286 чл. 287 от ТЗ с цена съответно в размер на 26000 лв. предявен първоначално като частичен, а в последствие по реда на чл. 214 от ГПК – за пълния размер от 208310.84лв., както и за 1650лв. на същото правно основание, заедно с искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД  върху претендираните главници считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба на „Бул-Гейт” ЕООД се твърди, че с ответника – „Консорциум ЛТБ – България ХГ” ООД са в търговски отношения, във връзка с които ищецът е извършил услуги за предоставяне под наем на машина за почистване – „метачка”, както и услуги с механизирана техника, изразяващи се в товарене с фадрома и извозване със самосвал на отпадъци до сметището в с. Сотиря, общ. Сливен. Твърди се, че задълженията са изпълнени точно, за удостоверяване на което са съставени съответните документи, но ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на цената на извършените услуги. За извършените услуги и възникналите задължения е извършено надлежно осчетоводяване и са издадени съответните първични счетоводни документи за периода 04.02.2008 – 01.12.2008г. относно наем на машина за почистване – описани подробно в исковата молба и за периода 31.03.2008г. – 16.01.2009г. относно извършените услуги с механизирана техника.

Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 208310,84лв. представляваща неплатена цена за извършени услуги с механизирана техника, както и сумата от 1650лв., представляваща цена за предоставена под наем машина – „метачка” за посочения периоди, ведно със законната лихва върху посочените главници считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се плащанията на деловодните разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба и с оглед предоставената възможност не посочва и не доказва наличието на особени и непредвидени обстоятелства като причина за това.

С определението си по чл.374 ал.1 от ГПК съдът прие, че предявените искове са допустими, което се оспорва от ответника без да навежда доводи и аргументи във връзка с това възражение.

В съдебно заседание ищецът чрез представител по пълномощие – адв. Ц. *** поддържа предявените осъдителни искове на посочените в исковата молба фактически обстоятелства.

За ответника в съдебно заседание се явява представител по пълномощие - адв. Ш. от АК - Сливен, която оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното:

Страните по делото са търговци и не се спори, че помежду им съществуват търговски отношения. Търговската легитимация на страните и включването на описаната в исковата молба търговска дейност – вписана изрично  за ответника, се установява от извършената в електронния ТР справка.

С исковата молба ищецът представя, 11 бр. фактури с №125/04.02.2008г.; № 134/04.03.2008г.; № 136/01.04.2008г.; № 170/07.05.2008г.; № 174/02.06.2008г.; № 143/01.07.2008г.; / 150/01.08.2008г.; № 157/01.09.2008г.; № 164/01.10.2008г.; № 238/03.11.2008г. и № 198/01.12.2008г., издадени всяка за 150лв. с вкл. ДДС като наем за предоставено в полза на ответника възмездно ползване на машина за почистване „метачка” по договор за ДМА. Освен тях са представени и следните фактури, с които са осчетоводени различни стопански операции свързани с товарене и извозване на отпадъци а именно: № 127/29.02.2008г. за 36771.23лв. с вкл. ДДС; № 128/31.03.2008г. за 6303.36лв. с вкл. ДДС; № 129/31.03.2008г. за 16503.36лв. с вкл. ДДС; № 132/30.04.2008г. за 15729.02лв. с вкл. ДДС; № 141/30.05.2008г. за 15801.02лв.; № 177/30.06.2008г. за 13394.69лв. с вкл. ДДС; № 149/31.07.2008г. за 15678.37лв.;№ 155/29.08.2008г. за 19017.19лв. с вкл. ДДС№ 163/30.09.2008г. за 14294.69лв. с вкл. ДДС; № 235/31.10.2008г. за 14330.69лв. с вкл. ДДС; № 197/28.11.2008г. за 14342.69лв. с вкл. ДДС; № 269/30.12.2008г. за 14654.69лв. с вкл. ДДС; № 331/16.01.2009г. за 7489.34лв. с вкл. ДДС.

По искане на ищеца за установяване факта на изпълнението на задълженият за предоставяне на услугите по събиране и извозване на отпадъци на територията на Община Сливен – осчетоводени от ищеца като подлежащи на плащане, по делото е разпитан св. П. К., за когото не са налице данни за заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, която да дискредитира показанията му. От тях се установява, че през 2008г. до м. септември 2010г. свидетелят е изпълнявал длъжността административен технически директор – по ведомост „управител чистота”. В същия период ответникът е имал задължения по договор с Община Сливен (това е и основния предмет на дейност на дружеството посочен в ТР) за почистване, събиране и извозване на отпадъци, чието изпълнение е обезпечавано чрез ползването на специализирана механизирана техника, както на ищеца, така и на други физически и юридически лица. Ищецът е осигурявал основно сметопочистването, товаренето с фадрома и извозването със самосвали до регионално депо „Сотиря”. Договарянето е било устно с цел бързина в осигуряването на механизацията при конкретна необходимост, като търговските отношения между двете дружество по този начин са продължили до лятото на 2009г.

Относно съществуването на търговските сделки и изпълнението на задълженията на ищеца по тях във връзка с издадените фактури по делото е ангажирана и счетоводна експертиза, във връзка с която в.л. Д.Я.Г. – М. въз основа на представените по делото писмени доказателства и след проверка на счетоводните записвания при двете дружества дава заключение, че представените по делото фактури за задължения на ответника в размер на 1650лв. за наем на почистваща машина и 208310.84лв. за извършени услуги с механизирана техника – представени с исковата молба, са били приети от ответника. Задълженията в еднакъв размер са осчетоводени от ищеца като неплатени задължения на клиенти (сметка 411), а от ответника  - като не платени задължения към доставчици. Вещото лице дава заключение за редовност при воденето на счетоводните и търговски книги, като в с.з. пояснява, че са описани в дневниците и са включени в сделките за покупко-продажба по ДДС, но и при двете дружества липсват данни за извършени плащания.

С огледи заключението на вещото лице на основание чл. 55, ал. 1 от ТЗ и съгласно чл. 182 от ГПК в отношенията между страните осчетоводяването на издадените фактури следва да се кредитира в полза на ищеца относно въпроса за съществуването на търговските отношения. От друга страна с оглед факта на приемането на фактурите – осчетоводени при спазване на принципите залегнали в чл. 4, ал. 1 и ал.3 от ЗСч, съпоставени с данните от показанията на разпитания свидетел, които са в съответствие с останалите данни по делото относно предмета на търговска дейност, естеството на търговските отношения и начина на установяване и осъществяване, по делото следва да се приеме за доказано и точното и качествено изпълнение на насрещните задължения по осъществяване на осчетоводените стопански операции.

Въз основа на така установената от настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

Предявените права са за неизпълнение на парични задължения по търговски отношения между страните за извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване – в размер на 208310.84лв. както и наем на специализирана машина за почистване в размер на 1650лв., предоставени от ищеца  в периода м. март 2008г. – м. януари 2009г. по възлагане от ответника във връзка със задължения на последния по договор с Община Сливен за поддържане на чистота, като се претендира и обезщетение за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите

Предявените главни искове се квалифицират по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съгласно чл. 288 във вр. с чл. 286 и чл. 287 от ТЗ и акцесорните – по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Сделките се определят като търговски съгласно чл. 286 ал.1 от ТЗ и за тях намират приложение разпоредбите на ТЗ, като извън особените разпоредби от раздел І, гл. ХХІІ от ТЗ съгласно чл. 288 от ТЗ следва да намерят приложение разпоредбите на гражданското законодателство.

Съгласно нормата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ действителността на търговските сделки е обусловена от особена писмена форма само, когато това е предвидено в закон, каквото изискване не е налице за дейността – предмет на търговските отношения между страните във връзка с претендираните плащания. Наличието на посочените в исковата молба търговски отношения, свързани с предоставянето на услуги и ползването на машини за поддържане на чистота, сметоизвозване и сметосъбиране, се доказа в процеса по правилата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ и чл. 182 от ГПК с оглед представените и неоспорени в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК фактури, съобразно извода за редовно водене на счетоводните и търговски книги при двете дружества според неоспореното заключение на вещото лице Д. Г. – М.

Представените фактури представляват частни свидетелстващи документи, изготвени от страната, която се ползва от тях, относно наличието на посочената в тях стопанска операция. Кредитирането им като счетоводни документи е обусловено съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК от факта на редовно воденото от страната счетоводство, който безусловно се установява от заключението на в.л. Д. Г. - М.. В посочения смисъл фактурите представляват доказателство за търговските сделки, като основание за извършване на плащане по тях е изпълнението от страна на техния издател на насрещните задължения по посочените и описани в тях стопански операции.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не се възползвал от възможността да оспори твърдението на ищеца в исковата молба за наличието на точно изпълнение в търговските отношения. Факта на изпълнението на задълженията и тяхното естество се потвърждава от показанията на разпитания св. П. К.. Изводът относно изпълнението на задълженията на ищеца по осчетоводените стопански операции се подкрепя същевременно и от факта на насрещното осчетоводяване на паричните задължения по тях който факт, с оглед на установената чрез заключението по счетоводната експертиза редовност при воденето на търговските книги, служи като доказателство в полза на страната, претендиращата изпълнение на осчетоводените парични задължения.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената главница. В отклонение от разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД чл. 294, ал. 1 от ТЗ предвижда задължение за лихва между търговците освен, ако между тях е уговорено друго, като липсва доказателства за други уговорки.

Съобразно основателността на предявените искове съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи и претенцията на ищеца за разноски в размер на 9413.44 лв.

От страна на ответника не  предявено искане за присъждане на разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ ЛТБ – БЪЛГАРИЯ ХГ” ООД, ЕИК 119678891, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.Г.” бл. *, вх. „*”, ап. № * да заплати на „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД, ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.” бл. № *, вх. „*”, ап. № * и съдебен адрес – чрез адв. К.Ц. ***  с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „Р.Д.” № *, офис №* сумата 208310.84лв. (двеста и осем хиляди триста и десет лева и 84 ст.), представляваща неплатен цена на предоставени услуги по сметосъбиране и сметоизвозване със специализирана техника в периода м. февруари 2008г. – м. януари 2009г., както и сумата от 1650 (хиляда шестстотин и седемдесет лева), представляваща наемна цена за ползване на машина за почистване в периода м. февруари 2008г. – м. декември 2008г., както и законната лихва върху главниците от 208310.84лв. и 1650лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ ЛТБ – БЪЛГАРИЯ ХГ” ООД, ЕИК 119678891, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.Г.” бл. *, вх. „*”, ап. № * да заплати на „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД, ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.” бл. № *, вх. „*”, ап. № * и съдебен адрес – чрез адв. К.Ц. ***  с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „Р.Д.” № *, офис №* сумата 9413.44лв. (девет хиляди четиристотин и тринадесет лева и 44 ст.) представляваща деловодни разноски.

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 19

гр.С., 20.05.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

               СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на втори май през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при участието на секретаря М.Л.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ *5 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

               При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД – Сливен срещу „ЛУКСКОМ” ЕООД – Сливен, в която се твърди, че ищецът, в качеството на „Заемодател" е сключил на 26.05.2008 година с ответното дружество, в качеството му на „Заемополучател" договор за заем, по силата на който е поел задължението да предоставим парична сума в размер на 400 000 лева със срок на връщане на сумата до 31.12.2008 година и с лихвен процент в размер на 9 % годишно върху остатъчния размер на главницата, като олихвяването се извършва ежемесечно.

Задължението за предоставяне на сумата ищецът изпълнил точно.

На 24.07.2008 година ответното дружество е възстановило част от заемната сума в размер на 150 000 лева, с която е била погасена главницата по заемната сума до размера на сумата от 250 000 лева. Ответното дружество не изпълнило задължението си по чл. 5 от сключеният Договор и не върнало останалата част от дължимата сума на падежа на задължението. Съобразно правилата на чл. 11 от договора, при невръщане на дължимата сума в уговорения срок заемателя в лицето на ответника дължи неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден, но не повече от 500 лева на ден. Твърди се, че към настоящият момент дължимата неустойка върху неиздължената част от главницата възлиза на 140 000 лева, считано от 01.01.2009 година до 15.07.2010 година, или общо за 560 дни закъснение, както и дължима месечна договорна лихва съгласно чл.4 от договора в размер на 12 187.50 лева за периода от 01.01.2010 година до 15.07.2010 година върху останалата част от главницата в размер на 250 000 лева, или към датата на подаване на настоящата молба общата дължима сума по Договора за паричен заем възлизала на 407 680 лева.

Тъй като ответното дружество е в забава в изпълнение на основното си задължение за връщане на дадената в заем парична сума и няма намерение да изпълни задължението си, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответното дружество "ЛУКСКОМ" ЕООД да заплати на "БУЛ - ГЕЙТ" ЕООД следните суми :

1.   сумата 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, претендирана и предявена като частичен иск от сумата 250 000 лева и представляваща дадена в заем парична сума ;

2.   сумата 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, претендирана и предявена като частичен иск от сумата 140 000 лева и представляваща уговорена с договора за заем поденна неустойка за неизпълнение на задължението за връщане в срок на дадената в заем парична сума ;

3. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, претендирана и предявена като частичен иск от сумата 12 187.50 лева, представляваща уговорената с договора за заем месечна договорна лихва за периода от 01.01.2010 година до 15.07.2010г. включително.

4.   законовата лихва върху претендираните главници от подаване на настоящата молба до окончателното плащане ;

Претендира се заплащане от ответника всички направени съдебни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, в който се заявява, че същия не оспорва изложеното от фактическа страна в исковата молба, нито оспорва представените от ищеца документи. Признава, че дружеството-ответник е получило от дружеството-ищец договорената заемна сума в размер на 400 000 лв, като към момента на депозиране на исковата молба непогасената част от главницата е в размер на 250 000 лв.

Твърди се още, че чрез Анекс от 30.12.2008год. към Договор за заем от 26.05.2008год., „БУЛ-ГЕЙТ" ЕООД гр.Сливен, чрез своя управител Радостин Д. Русев и "ЛУКСКОМ" ЕООД гр.Сливен, чрез своят управител Евгени Д.Пенев, са постигнали споразумение за изменение в клаузата на чл.5 от договора за заем, като са променили крайният срок на връщане на заемната сума от 31.12.2008год. (тридесет и първи декември две хиляди и осма година) на 31.12.2013год. (тридесет и първи декември две хиляди и тринадесета година). Промененият актуален към момента текст на чл.5 от договора за заем от 26.05.2008год. гласи: „чл.5. Заемателят се задължава да върне на заемодателя наведнъж или на части заемната сума, в срок до 31.12.2013год..". Като доказателство представят Анекс от 30.12.2008год. към Договор за заем от 26.05.2008год.

Оспорва се основателността на предявите искове, като се твърди, че задължението на заемополучателя по договора за заем от 26.05.2008год. за връщане на заемната сума, не е изискуемо към момента на депозиране на исковата молба и към момента на подаване на настоящия отговор. Чрез Анекс от 30.12.2008год. към Договор за заем от 26.05.2008год., страните по заемното правоотношение са постигнали договореност непогасената част от главницата да бъде върната от заемателя „Лукском" ЕООД в срок до 31.12.2013год., т.е. към настоящия момент не е налице неизпълнено изискуемо задължение на дружеството-ответник. Доколкото заемателят „Лукском" ЕООД не е изпаднал в забава по отношение изпълнение на главното си задължение за връщане на главницата, липсва фактически състав за ангажиране на отговорността му за заплащане на неустойка по чл.11 от договора за заем от 26.05.2008год. Сочи се, че чрез анекса от 30.12.2008год. не е променена разпоредбата на чл.11 в частта и за датата, след която неустойката е дължима. Това несъответствие между датите на изискуемост на главницата по чл.5 от договора за заем и датата на изискуемост на неустойката по чл.11 от договора за заем, се дължало на технически пропуск. Несъответствието обаче не водело до дължимост на неустойка по чл.11 от договора за заем, тъй като съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В конкретния случай неизпълнение за връщане на заемната сума няма и такова не може да има до 31.12.2013год., поради което неустойка до тази дата била  недължима.

По делото е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, в която се заявява, че се оспорват твърденията, изложени в отговора на ответника относно съществуването на анекс към договора за паричен заем от 26.05.2008г. Този анекс не бил подписван от представител на ищцовото дружество и в този смисъл не обвързвал правната му сфера. Заявява се, че подписа положен на позиция „заемодател” в представения анекс не е на посоченото лице Р.Р. – управител на дружеството, към момента на сключване на анекса. Оспорва се истинността на анекса.

В допълнителен отговор, ответника заявява че ще се ползва от представеното писмено доказателство. Навежда доводи за неговата автентичност.

В с.з. ищецът, чрез процесуален представител поддържа заявените искови претенции и моли съда да постанови решение с което уважи същите.

В с.з. ответникът, чрез процесуален представител оспорва исковите претенции като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Поддържат се изложените подробни аргументи в отговорите на исковата молба.

В с.з., проведено на 02.05.2011г., по искане на ищеца е допуснато увеличение по размер на исковите суми, както следва :

-   относно претенция за връщане на дадената в заем парична сума увеличение от 26 000лева на 250 000 лева;

- относно претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за връщане в срок на дадената в заем парична сума – увеличение от 26 000лева на 140 000 лева;

- относно претенцията за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем парична сума под формата на месечна договорна лихва – увеличение от 1 500 лева на 12 187.50 лева.

              След анализ на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

              На 26.05.2008год. между „БУЛ - ГЕЙТ" ЕООД гр.Сливен, в качеството му на „Заемодател" и "ЛУКСКОМ" ЕООД гр.Сливен, в качеството му на „Заемател" е сключен договор за заем на парична сума в размер на 400 000 лв., с краен срок на връщане на заемната сума — 31.12.2008год.

              Съгласно сключения договор от 26.05.2008г. ищцовото дружество на 26.05.2008г. по банков път от разплащателната си сметка превежда на ответника размера на паричния заем от 400 000 лева.

              В счетоводството на двете страни, размера на предоставения заем по сключения на 26.05.2008г. е осчетоводен, съгласно изискванията на НСС и ЗС.

              На 24.07.2008год. Заемополучателят "ЛУКСКОМ" ЕООД гр.Сливен с банково бордеро е възстановил част от заемната сума в размер на 150 000 лв., като размерът на непогасената част от главницата след тази дата е 250 000 лв.

               На падежа - 31.12.2008год., "ЛУКСКОМ" ЕООД не е изпълнил договорното си задължение за възстановяване на пълния размер на главницата, което свое задължение той не е изпълнил и до настоящия момент.

               Съобразно уговореното чрез разпоредбата на чл.11 от договора за заем от 26.05.2008год., в тежест на Заемополучателя е да заплати на заемодателя неустойка за периода от 01.01.2009г. – 15.07.2010г. включително, възлизаща на 140 000 лева – начислена по начин, отразен в договора и раздел ІV от експертизата.

                Заемателят "ЛУКСКОМ" ЕООД не е изпълнил и договорното си задължение за заплащане на договорни лихви поето от него чрез разпоредбата на чл.4 от Договора за заем, което задължение за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г. включително, изчислена според уговорения в договора начин и раздел ІV на експертизата, възлиза на 12 187.50 лева.

Ответника се е позовал на приложения по делото анекс и е спрял по - нататъшното обслужване на паричния заем.

По делото е назначена единична и тройна съдебно – почеркова експертиза на подписа положен на позиция „заемодател” в представения анекс от 30.12.2008г. Изготвената еднолична съдебно – почеркова експертиза е представила заключение, че положения подпис принадлежи на управителя на ищцовото дружество, към този момент Радостин Русев. Представената по делото тройна съдебно – почеркова експертиза сочи, че положения подпис не принадлежи на посоченото лице, като са използвани по – широк обем сравнителни образци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства, които като годни, относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка по спора, кредитира изцяло. Съдът даде вяра и на назначените по делото СИЕ и тройна Съдебно – Почеркова експертиза, като изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

     При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

     Същите са допустими, с оглед активната и пасивна легитимация на страните по делото. Категорично се установи, че положения подпис на представения по делото анекс от 30.12.2008г. на позиция „Заемодател” не принадлежи на действащия, към момента на сключването му, управител на ищцовото дружество Радостин Русев. Поради това представения анекс не обвързва правната сфера на ищцовото дружество. Към настоящия момент вземането по предоставения заем е с настъпил падеж, респ. изискуемо.

    Правните действия по договора за заем на намерили вярно отражение в счетоводствата на двете страни, т.е. стопанските операции, отразени в договора впоследствие са отразени и в счетоводствата и на двете страни по делото. При това положения съгласно чл. 55, ал.1 от ТЗ и чл.182 от ГПК следва да се приеме за доказано осъществяването на сделката и наличие на задължения по нея. Безспорно ищцовото дружество е изпълнило задължението си и предоставило в заем договорената сума от 400 000 лева. След извършено частично плащане от страна на ответника, остатъкът от дължимата главница възлиза на 250 000 лева. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

    По отношение за заплащане на неустойка, визирано в чл.11 от сключения между страните на 26.05.2008г. Договор, претенцията се явява основателна.Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В конкретния случай е налице неизпълнение на главното задължение за връщане на заемната сума в пълен размер до определен срок. Изрично страните са договорили начина на изчисляване на размера на неустойката при неизпълнение на това задължение. Съобразявайки се с договореното, вещото лице е посочило размер на дължимата за периода от 01.01.2009г. до 15.07.2010г. неустойка от 140 000 лева. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

    Претенцията на заплащане на договорената в чл.4 от Договора за заем месечна лихва за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г. е основателна. Страните изрично са уговорили размера от 9 % и начина на начисляване - ежемесечно – всеки последен ден от месеца, при което става дължима. За претендирания период от 01.01.2010г. до 15.07.2010г. вещото лице, сочи че дължимата лихва възлиза на сумата от 12 187.50 лева, като до този размер и претенцията следва да бъде уважена.

    Предвид изхода на спора,  осн. чл. 78 ГПК, следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на направените от него деловодни разноски, съгласно представения списък с включени банкова такса превод, в общ размер на 18 682 лева.

     Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на С.ски Окръжен съд

                                          Р  Е  Ш  И

ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град С., ж.к. „Д." № *-*-*, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляваща дадена в заем сума, съгласно сключен между страните договор от 26.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град С., улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град С., ж.к. „Д." № *-*-*, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер от 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева, представляваща договорена неустойка за неизпълнение на главното задължение за периода от 01.01.2009г. до 15.07.2010г. по договора за заем, сключен между страните на 26.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

     ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град С., улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град С., ж.к. „Д." № *-**, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер от 12 187.50 лева, представляваща договорена месечна лихва върху заетата сума, по сключения на 26.05.2008г. между страните Договор за заем, дължима за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г.

    ОСЪЖДА "ЛУКСКОМ" ЕООД с ЕИК 119634603 със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен, улица „В." № *, офис № *, представлявано от управителя Е.Д.П. ***- ГЕИТ" ЕООД с ЕИК 119052485 със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен, ж.к. „Д." № *-*-*, представлявано от управителя М.Г.С. с ЕГН **********, сумата в размер на 18 682 лева, представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.